Betrayal becomes a viable option, given the right circumstances.

- Даная, миличка...събуди се! Трябва да тръгваме бързо! - чу така познатия глас на майка си и отвори сънено очи.
- Къде отиваме, мамо? - попита малкото момиче и се опита да се надигне от леглото, като майка му я издърпа силно и тя се замая от бързото повдигане.
Поведението на майка и, както и шума идващ от улицата подсказваха на малкото момиче, че нещо не е наред. С треперещи от тревожност и бързина ръце, майка и наметна якето върху гърба и и я повдигна като наведе главата и надолу за да не вижда случващото се, но малката Даная успя да открие малко пространство, през което можеше да надникне с широко отворените си, любопитни очи.
- Къде е татко, мамо? Защо не е с нас? Къде е, мамо? - усети ръцете на майка си как я притискат по силно към тялото и, но устните и не пророниха нито звук. Затръшвайки вратата на дома им, чернокосото момиче видя безжизненото тяло на баща и да лежи на верандата и дъхът и спря.

Даная и майка и успяха да преживеят края, но за съжаление не след дълго майка и бе изложена на химични материали, които отнеха живота и. От 12 годишна малкото момиче бе принудено да се грижи само за себе си и да не разчита на никого. Дълго време е спяла под открито небе в Арид, където пустинята бавно е отнемала живота и, когато един местен търговец я приютил в дома си. На връх 16тия си рожден ден, тя напуска дома му, тъй като той и поставя ултиматум да заема страна. Според нея всички участващи в битката имат своя облага, която наранява все повече населението, така че не иска да избира от две задънени улици, а желанието и да робува на някоя от тях беше още по-малко. Живота и не бе никак лесен, може би поради тази причина не се доверява на никого. Обича да бъде сама и за да не мисли много за миналото си или за това, което предстои, винаги е на лов. Даная, която познават всички днес е едно безчувствено и безмилостно същество, което не го е страх да умре