I'm a bad liar. Now you know.. now you know..You're free to go..

Единственият свят, който Соня познаваше бе този след „Краят“. Познаваше единствено болката, страданието, изпитанията, смъртоносните пясъчни бури, липсата на дъжд.. Самотата.. Родена след „Краят“ Соня бе чувала единствено истории от родителите си за светът преди.. За свят изпълнен със радост, зеленина, разнообразие и живот. Истории, които родителите й искаха някой ден отново да станат реалност. Но така и не дочакаха този ден.. Едва на осем години Соня остана сираче. – Родителите й излязоха на поход но така и не се върнаха. Останаха за винаги изгубени в пясъчните гробища на Арид.
Животът от рано я научи да не се доверява на никого и да не споделя за дарбата си.. Или пък беше проклятие. Бе чула веднъж един маскиран мъж да говори за хората, които можеха необикновени неща. Бе ги нарекъл „Изроди“ и „Причината за настъпилото нещастие“. Не остана да чуе какво още ще каже, просто избяга и се скри в една развалена къща. Прозорците бяха разбити, във тавана зееше огромна дупка през която влизаше студеният вятър. Същата вечер прекара сгушена до малкият огън, който бе успяла да запали. Ръцете на Соня обвиха малкият пламък опитвайки се да го предпази от суровият вятър когато пламъкът изведнъж се усили и уголеми. Погълна ръцете й. Бе готова да изкрещи преди да осъзнае, че болката още не се беше появила. Когато отдръпна ръце забеляза, че са почервенели но и огънят бе по-силен…
Първата среща на Соня със Бунтарите бе нещото, което отвори очите на момичето за светът около нея. За злините и жестокостта на Империята. За робите, за измъчваните и изгаряните на кладите хора.. Хора, като нея различни и неразбрани. Осемте години на самотен живот и изолираност бяха научили тъмнокоската на много неща: как да поставя себе си на първо място, как да контролира дарбата си поне до толкова, да не предизвиква пожари толкова често, как да се слива с тълпата незабелязано, как да се грижи за себе си. Бунтарите бяха тези, които я научиха на занаятът й: убиването. И преди бе убивала за да се спаси. Но чувството когато убиваш за пари беше по-различно. Първият път част от нея се пречупи – изпитваше вина. Но бързо се научи да не показва емоциите си. – Емоциите можеха да провалят всичко, да я разсеят от работата й.
Малко след първата среща със Бунтарите се мести във Урса където продължава живота и обучението си.